Ватата на стените е поставена за звукоизолация и опитвайки се да изпълня препоръките за кутия в кутия изолирах всички външни стени и тавани. Това не включва преградните вътрешни стени, но пък гредите и колоните трябваше да бъдат облечени с вата. Това ме постави пред следния естетически проблем. В хола имам греди по двете дълги стени, които са издадени с по десет сантиметра всяка, спрямо стената. Едната стена е външна и съответно на нея има десет сантиметра вата и два и половина гипсокартон, което се повтаря и на гредата. Така тя пак излиза с десет сантиметра пред стената. На преградната стена, изолирах само гредата, което доведе до нейното излизане с двадесет и три сантиметра пред стената. Гонен от идеята за симетрия дойде и въпросът  как да реша този проблем. След не малко чудене, се роди идеята за изграждане на една кухина пред облицованата греда, която освен, че прави гредите еднакво дебели, ми дава възможност да поставя вградени лунички, и то без да са близо до ватата, и дори да имат достатъчна кухина за охлаждане. Не исках да луничките да са на нивото на долната част на гредата, защото се притеснявах, че ще светят директно в очите и ефекта няма да е приятен. За това оставих втората конструкция десет сантиметра по-високо от долния ръб на гредата, като идеята бе да пусна челната плоскост гипсокартон до нивото на гредата и така да направя нещо като ниша или сенник за луничките. Изграждането на конструкцията беше аналогично на това за облицоването на гредите.

След като конструкциите и ватата бяха сложени на ред беше гипсокартона. Нищо сложно ако сте трима. Малко изрязване на причудливи форми съответстващи на формата на тавана, двама човека и половина държат и половин човек завинтва винтчета. И за всички, които не са разбрали от първия слон, има и втори. Разбира се преди това са сложени гофрите за кабелите за осветлението.

Много някога холът е бил на една трета от сегашния си размер а другата му част е била антре. Следа то това време е единствено трегера напречно на стаята. За да избегна предаването на звук през бетона нямаше как да мина без изолация и на тази греда. Конструкцията може да бъде видяна на снимките, и колкото и да няма нищо сложно в нея, се оказа едно безумно пипкаво и времеемко занимание.

Много някога холът е бил на една трета от сегашния си размер а другата му част е била антре. Следа то това време е единствено трегера напречно на стаята. За да избегна предаването на звук през бетона нямаше как да мина без изолация и на тази греда. Конструкцията може да бъде видяна на снимките, и колкото и да няма нищо сложно в нея, се оказа едно безумно пипкаво и времеемко занимание.

С малко закъснение, но все пак преди да е твърде късно се сетих, че ще трябва да имам и корниз, а с профилите подредени успоредно на прозореца, той трябваше да се държи единствено на гипсокартона. За да избегна това закрепих малки парчета CD профил перпендикулярно на основните профили. Следващата задача беше изграждането на конструкциите около гредите и поставяне на ватата зад тях. Моето решение бе следното: на десет сантиметра успоредно на бетонната греда закрепих един UD профил на напречно разположените CD профили. В него поставих CD профили перпендикулярно на равнината на тавана и с необходимата дължина – гредата плюс дванадесет сантиметра, за да има място и за ватата от долната страна на гредата. В долния край на висящите от тавана CD профили завинтих един UD профил.  На  същата височина от пода, на която се падаше последния UD профил завинтих и един UD профил на конструкцията върху стената. Между така изградената от профили равнина и гредата зад нея напъхах ватата. Между двата долни UD профила завинтих гипсокартонени ленти, които да държат конструкцията вертикална на тавана и успоредна на стената.

След като ватата вече беше на стените и тавана, държаща се само на разперените окачвачи преминаващи през нея, дойде ред и на CD профилите. Ширината на хола е малко под четири метра, а дължината е повече. Не исках да съединявам CD профили, за това подредих четири метровите CD профили напряко на дългата стена. От друга страна ширината на помещението бе повече от три метра и нямаше как да мина с цели листове гипсокартон 300х120см. Поставянето на профилите бе поредната дейност, за която двама души бяха много повече от един.




След като ватата вече беше на стените и тавана, държаща се само на разперените окачвачи преминаващи през нея, дойде ред и на CD профилите. Ширината на хола е малко под четири метра, а дължината е повече. Не исках да съединявам CD профили, за това подредих четири метровите CD профили напря

След като ватата вече беше на стените и тавана, държаща се само на разперените окачвачи преминаващи през нея, дойде ред и на CD профилите. Ширината на хола е малко под четири метра, а дължината е повече. Не исках да съединявам CD профили, за това подредих четири метровите CD профили напряко на дългата стена. От друга страна ширината на помещението бе повече от три метра и нямаше как да мина с цели листове гипсокартон 300х120см. Поставянето на профилите бе поредната дейност, за която двама души бяха много повече от един.

ко на дългата стена. От друга страна ширината на помещението бе повече от три метра и нямаше как да мина с цели листове гипсокартон 300х120см. Поставянето на профилите бе поредната дейност, за която двама души бяха много повече от един.

След като ватата вече беше на стените и тавана, държаща се само на разперените окачвачи преминаващи през нея, дойде ред и на CD профилите. Ширината на хола е малко под четири метра, а дължината е повече. Не исках да съединявам CD профили, за това подредих четири метровите CD профили напряко на дългата стена. От друга страна ширината на помещението бе повече от три метра и нямаше как да мина с цели листове гипсокартон 300х120см. Поставянето на профилите бе поредната дейност, за която двама души бяха много повече от един.

Без приятели нищо не става. Не само ремонт. Тази галерия може да не изглежда да има общо с темата на блога, но това въобще не е така. Освен, че за много неща са нужни повече от две ръце, работната атмосфера сред най-близки приятели е нещо незаменимо. Благодаря отново на всички за веселите моменти и помощта.

Закрепването на ватата на тавана по нищо не се различаваше от отработеното захващане за стената, с изключение на това, че по никакъв начин не можеше да се прави от сам човек. Трябваше един да държи края на ватата и един или двама да разпробиват и да прекарват металните пластини на окачвача през ватата без да я пускат да виси на тях поне в началото. Малки паченца от ватата валяха като ситен дъжд в очите ни и върху нас. Маските помагаха до някаква степен, но очилата не вършеха работа, тъй като се запотяваха мигновенно от жегата на тавана.

След като бях сложил окачвачите дойде ред на самата вата. За моя рдост ( а и на всикчки които викам да ми помагат ) ватата на стените може спокойно да бъде слагана от сам човек.

В процеса на работа исмислях и отработвах техника ми за закачане на ватата за окачвачите. Начинът, който измислих е следния: Първо отрязвм парче от ватата с необходимата дължина плюс 5 – 10 см. Навивам ватата на широко руло и допирам краят и на пода. Долепяйки ватата до стената я вдигам на горе докато стигна до първата двойка окачвачи. На мястото на което се допират във ватата правя два прореза с макетен нож. “Нанизвам” ватата на стърчащия от стената окачват и изкривявам двете му пластини след десетия сантиметър. По този начин избягвам разскъсването на ватата, което се получава ако директно я пробивам с окачвача или ако разпъна двата му края още от основата му. Продължавам този процес нагоре, като голяма помощ за мен бе една стълба, която подпирах на стената и така не ми се налагаше да държа цялата дължина във въздуха, тъй като ако не я държи нищо ватата се разкъсва от собствената си тежест закрепена само на две тънки пластини. След като подмина височината на стълбата, висящия край на ватата е достатъчно лек, така че да не се разскъсва. До някаква степен описаното се вижда на снимките.

Това, което не можах да направя без помощ беше завинтването на CD профилите във вертикално положеие. Трябваше някой да държи профила а друг да го завинтва.

в процеса на работа в процеса на работа

До колкото разбрах от сайтовете на производителите на гипсокартон и аксесоари, при обшивка на стени окачвачите са един или два за цялата височина на стената. Най-вероятно не съм прав, но това не ми изглеждаше стабилна конструкция и реших да ги слагам през 60см. Най важния урок от зялото занимание беше, че за тухли дюбелите трябва да са HILTI. Разликата в цената наистина се изплаща с бързата работа и здравината им. имах да сложа общо 50 окачвача ( 100 дюбела ) от, които изпусна само един, който преместих.

След като махнах всички мебели и двойния таван правен от дядо ми с рабица и мазилка можех да започна възстановяването на разрушенията.

Твъро бях решен да звукоизолирам апартамента. Обърнах целия Интернет, минах през няколко изложения и говорих със сумати фирми, които твърдяха, че имат идея от звукоизолация. Най-смислени неща намерих на някой руски сайтове. Имах дълги чудения за дебелината и типа вата който да изполвам. Много хора твърдяха точно противоположни неща. По форумите пишеха, че трябва да е тежка вата над 100кгм3 докато представителите на фирмите производители за звукоизолация веднага ми предлагаха вати по 30-40кгм3.

В крайна сметка стигнах до фирма Нитера, от където ме свързаха с първия компетентен човек по въпросите, които ме вълнуваха. Препратката беше към вносителя на URSA. От там ми дадоха всичките съвети, клоито ми трябат за ватите и ме върнаха за цени отново в Нитера.

След многото четене бях ситгнал до извода, че помещението трябва да се изолира от всичките му страни. На всякъде срещах термина “куб в куб” тоест да се изолира стаята от всички страни. При мен на пода има 10мм шперплат, под него 3см дюшеме, под него 15-20см сгурия и най-накрая плоча. В кухнята и коридора ми се наложи да махна дюшемето, защото беше изгнило на места от наводнения. Селд това имх прекалено много главоболия с правенето на замазка върху сгурията. Ако трябваше да я махам или падах поне 15 см надолу или трябваше да ползвам 10см фибран и отгоре замазката ( както направих на балкона ) или да правя замака 15 см. Нямах желание да изпълня който и да е от горните варианти.

Въпреки разликата в нивата на плочките и паркета, която ще имам изобщо не исках да махам дори и шперплата. Нямам идея зашо го е сложил дядо ми, но предполагам е имал причина. Самия шперплат е идеално прав и равен, не поддава никъде и ме беше страх да го махна. Дори и без шперплата нивото, което бе наложено от дължината на входната врата, пак бепе по-ниско от крайното ниво а паркета и подложката.

Разбрах, че при звукоизолацията целта е да се постигне конструкция от типа “маса пружина маса”. Първата маса в моя случай беше тухлената стена или бетонната плоча на тавана, пружината бе ватата и другата маса два слоя гипсокартон по 1.25мм. За това ми казаха да сложа два а не един гипсокартон. Посъветваха ме между двата гипсокартона да сложа звукоизолационна мембрана 3-5мм, която да взема от фирма Ипка. Много любезни хора, с много предлагани продукти. Това, което ме спря да изпълня тази препоръка беше цената на тази мембрана. Най-достъпния вариант беше около 7 лв на м2 без ддс. На мен ми трябваха около 60-70 м2, за това реших да пропусна тази част.

За ватата послушах съвета на дамата от URSA и взех модел SF 35 с дебелниа 10см. Другото, за което нямаше спор във всичко изчетено от мен беше, че дебелината на ватата е правопропорционална на ефекта и. Т.е. няма магически материал, който хем да има ефект хем да е с дебелина 1см. Трябва да се жертва пространство.

Снимките по-долу са на материалите, които получих – 7 топа вата, 44 листа гипсокартон и много профили