След като тръбите за парното бяха прокарани, и лайсната на плочките бе залепена можеше да затворя кухата стена. Ширината на стената беше около сантимеър по-малка от тази на плъзгащото се крило на вратата. За да не се прибира докрай сложих стопери в края на касата. За целта отрязах парченца плексиглас около 1.5 на 1.5 см и хванах по три едно върху друго с един болт през касата на вратата. Първоначално купих фабрично произведени стопери, но вратата ги смачкваше още от третото отвряне и нямаше как да съм сигурен колко бързо ще се скъсат и разпаднат.

Гипсокартона покриващ кухата стена е с размери 190 на 80 см. Заради плъзгащата се врата нямаше как да сложа окачвачи, които да захващат CD профилите в средата. Единственото, решение което се надявам да компенсира до някаква степен окачвачите е по-малкото разстояние между CD профилите.

Преди да затворя кухата стена на банята, трябваше да сложа пластмасовата ъглова лайсна на плочките. Колкото и да се старах плочките да са с еднакви размери, лайсната не прилягаше плътно към тях. За това след като я захванах обилно с монтажен силикон се наложи да я разпъна срещу стената за да обера малките фуги докато силикона стяга.

След като носещата конструкця бе готова, трябваше да бъде и скрита. Избрах да използвам гипсокартон. Единят вариант беше да го хвана директно към металната конструкция, другия с окачвачи. Избрах окачвачие не само защото не ми се дупчиха стоманемите профили, а и тъй като исках вратичките да се плъзгат и то да не заемат място в антресьора. Това можеше да стане ако направя релси и ги прибирам между двете плоскости – шперплата и гипсокартона. Напречните стоманени профили ме задължаваха да пусна гипсокартона на поне два сантиметра отстояние от стоманените профили, за да може вратичките да се прибират.

Не исках вратичката да се плъзга директно върху гипсокартона за да не се драска и цапа. За това реших да сложа по две релси. Трябваше да сложа и някакви профили, върху които да стоят вратичките в затворена позиция. Баща ми ме насочи към пофилите, които се използват за окачени тавани. От тях има и Г и Т образни. От станата на бтонната колона използвах Г образни, а от обратната страна, където трябваше да скрия фугата между профила и гипсокартона сложих Т образни профили. И двата воида са еднакво широки, така че гледано отдолу изглеждат еднакви. Същите профили използвах и за релсите, на които да се прибират вратичките. Грешката, която рзазбрах, че съм допуснал чак след като изрязах и поставих вратичките е, че винтовете, с които са хванати всички профили пречат на гладкото плъзгане на плоскотта, ако при избутванe или издърпванe леко се завърти.

От малък съм израстнал с присъствието на странни всичкохранилища над главата ми. Така и не можах да намеря думата в речника, така че може да съм в правописна грешка. Дядо ми също бе направил антресйори и в двете части на коридора. Годините и наводненията бяха дали своето и въпреки, че нямаха шанс да паднат, външният им вид бе далеч от задоволителен или поправим. В по-малката част на коридора реших да сложа механизми за окачване на колела – смятах гледах и две колела мисля, че ще седят перфектно и достатъчно високо. Като цяло и конструкцията им не ми допадаше много, но все имах предвид, че са правени с каквито матераили е имало някога. Конструкцията се състоеше от странични винкели под тях боядисани листове фазвр слиужещи за таван на коридора. Върху винкелите имаше наредена скара от дебели талпи ор каси на врати. без втори слой плоскости отгоре им имаше всякакви неща включително и изпадала мазилка от тавана.

Единственот което реших да запазя бяха страничните винкели – 4х4 см на 5мм – стабилни повече от необходимото. Разбира се не можех да ги оставя закрепени на неизвестно какви дюбели. Използвах дюбели с размеи от 10/100 до 12/140 в засисимост от стената. Дървената скара замених с метална. Избрах U профили със стена 4см и дебелина 5мм. Сигурен съм, че това е прекалено, но исках да залагам на сигурно. Профилите са разположени на 40-50см един от друг. За достъп до антресьора след сълго чудене се спрях на отвори с размери 55х65см. Надявам се да не ми трябват по-големи. Капаците на тези отвори реших да се отварят с приплъзване по релси навътре в двойния таван. Това възпрепятстваше слагането на метален профил в разстояние от 70см. Въпреки че се спрях на 12мм шперплат, който също според магазинерите е прекалено дебел за целта, не исках да оставям 65х70см, в които няма нищо под него. За целта отрязах метални профили с дължина 65см и ги захванах перпендикуярно на напречните профили от скарата. в последствие видях, че се предлагат готови 90 грсдусови стоманени ъгллови профили, но тъй като бях решен да сглобя всичко в дадената неделя, се наложи да си направя сам. Нарязах оставащото количество Г образен винкел на малки парчета, разпробих го и всичко беше готово за сглобяване.

Оставаше да разкроя шперплата на две ужасно неправилни форми. Коридора се стеснява с повече от 30см за 5м, в допълнение има една колона на средата на коридора, а трябваше да предвидя и отворите за достъп. С много помощ от приятели и с познанията ни по математика от седми клас решихме построителната задача с линийка и прегел заменени от ролетка и молив с пирон и конец. Учудвщо за повячето от нас плоскостите бяха дори леко по-големи от необходимото, но в никакъв случай по-малки. С взаимни усилия те заеха местата си. Скарата от профили под тях също бе завинтена и антресйора доби вид. От тук следваше козметиката – облицоване с гипсокартон на конструкцията отдолу.

След като махнах касите, трябваше по някакъв начин да запълня и измажа гредите служещи за щурцове. Под една от тях минаваше стоманения „П” образен профил от конструкцията в банята. Колкото и да ми се виждаше невъзможно,  с гипсокартон, пяна, фибран и мазилка успях да скрия всичко.

На мястото на което мазилката на тавана беше изпадала след наводняванията реших да залепя едно парче гипсокартон. Не ми се правеше замазка, а гипсокартон с конструкция щеше да намали височината на тавана без това да е необходимо.

Сложната система подпираща плоскостта беше истинско предизвикателство, с което нямаше да се справя сам. За сега не е паднал.

Оставаше само шпакловане и боядисване на стените и тавана, които до преди това бяха с постна боя.


На мястото на което мазилката на тавана беше изпадала след наводняванията реших да залепя едно парче гипсокартон. Не ми се правеше замазка, а гипсокартон с конструкция щеше да намали височината на тавана без това да е необходимо.

Сложната система подпираща плоскостта беше истинско предизвикателство , с което нямаше да се справя сам.

На мястото на което мазилката на тавана беше изпадала след наводняванията реших да залепя едно парче гипсокартон. Не ми се правеше замазка, а гипсокартон с конструкция щеше да намали височината на тавана без това да е необходимо.

Сложната система подпираща плоскостта беше истинско предизвикателство , с което нямаше да се справя сам.

На мястото на което мазилката на тавана беше изпадала след наводняванията реших да залепя едно парче гипсокартон. Не ми се правеше замазка, а гипсокартон с конструкция щеше да намали височината на тавана без това да е необходимо.

Сложната система подпираща плоскостта беше истинско предизвикателство , с което нямаше да се справя сам.

Тясния и дълъг коридор имаше цели шест врати отваряши се в разни посоки. Една от тях го разделяше на две части, което някога може и да е било практично, за мен бе безмислено. Тази врата махнах още докато правих мералната конструкция подкрепяща стената на банята, от която махнах 80 см за да има къде да се прибира плъзгащата се врата. Металната конструкция имаше за цел да крепи освен стената на банята, също и щурца ( голяа дървена греда ) на вратата разделяща коридора на две. Две метални кутии топло валцовани дебелина 4мм и размери 30х60, една 60х60 и върху тях заварени П образни профили.

Също така реших да се лиша и от вратата между кухнята и коридора. Надявам се аспиратора да я направи наистина излишна. А една постоянно отворена врата ми изглежа лоша идея. Майстора който прави гипсовата шпакловка на кухнята бепе изградил зъб от Ytong за захващане на каса на врата. Мислех да го махна но някак си придаваше усещане за две отделни помещения  – куня и коридор, вместо една права стена преминаваща от едното в другот. Така реших, че ще е и по-лесно при боядисването/слагането на тапети и няма да е необходима да се връзвам с един цвят за двете места. Това ръбче не беше шпакловано и подравнено. Нямах идея как точно да го направя, но това което измислих свърши работа. От двете му тясни страни хванах с диубели два CD профила за гипсокартон, които нивелирах. Те ми служиха за майки и лесно шпакловах повътхността между тях.

Плъзгащата се врата трябваше да е затворена от двете и страни с гипсокартон като мислено продължение на стената. В банята това стана и по нищо не си личи къде е кухата стена. В кухината между двата картона трябваше да има място за вратата и касата и, както и за тръбите на парното излизащи от пода, минаващи през кухината и излизащи на стената в банята. Освен това трябваше и да се направи конструкция, на която да се хаване гипсокартона. Като се добави и дебелината на гипсокартона резултата беше лош – стената от към коридора беше с 2 см по-навътре от гипсокартона. Колкото и да умувах нямаше как да го избегна, за това реших да издам и стената от другата страна на вратата с малко за да се получи еднакво дебела ивица над вратата. За подравняване и взимане на необходимата дебелина на стената използвах отново майка от CD профил от едната страна и CD профил и лента гипсокартон от другата.

Облицовката от шперплат на стените в коридора също отпадна за това и там трябваше да се нивелират и сложат алуминиеви ъгълчета.

Преди да започна с възстановяването на коридора беше време да се положат основите на електрическата инсталация. От ток така и не се научих да разбирам, за това бях само изпълнител, на идейния проект на баща ми. От мен бе изкопаването на каналите, гипсирането и измазването,  и определянето на местата за контакти и ключове. Първото нешо преди поставянето на таблото беше да се прекара нов кабел от електромера до новото табло. Избрахме разпределително табло за вграждане на Moller.

Най-лесния, бърз но и най-прашен начин за копаене на канали се оказа изрязването на ограничители с флекс и диамантен диск, и след това смело с приставка за копаене на канали за перфоратор. Това вършише работа на местата на които не падаше цялата мазилка.

Освен кабелите за електрическата инсталация сега беше и момента за замазването и на кабелите за СОТ-а.

Коридорът е дълъг 6 метра и ширината му варира между 130 см и 100 см в двата му края. След като махнах тапетите, разделящата го на две врата, кухненската врата и част от едната му стена, трябваше да започна съвсем от начало неговото възстановяване. И в двете части на коридора имаше антресори правени някога от дядо ми с стените и таваните над дъното на антресоьрите бяха боядисани с постна боя. Самите антресори бяха предимно дървени конструкции с шперплат за таван на коридора и тяхно дъно. Всичко беше на много години и трябваше да се направи наново. Най-неприятно и трудоемко беше махането на постната боя, за която едни приятел докато сваляше с телена четка каза: “На твое място и аз не бих правил това”. Пробвахме с измиване, с шкурка, но най-ефективно беше с теленета четка. На местата наводнявани някога от горния етаж мазилката падаше лесно за това там изкъртих всичко до здрава основа.

След като стените баха готови дойде ред на пода. Проблемът, който сам си бях създал е, че в старанието си да сметна нивото на втория ред плочки максимално точно, така че да не изрязвам почти нищо от първия ред, се получи обратното. Спасението беше с в две  възможности – или да направя по-голям наклон към сифона или да подлагам повече теракол под плочките. Спрях се на втория вариант. Бързо разбрах, че ако разтворът е прекалено рядък плочките започват да плуват и докато натискам една плочка надолу тракола под нея не само излиза от страни но и повдига съседните плочки.

В поставянето на първия ред плочки не открих нищо сложно. Малко изрязване на някой плочки, под други се получи 3-4мм фуга, която бе компромисът при слагането на подовите плочки с не дотам огромно количество теракол.

Следващия етап беше изравняването на нивото на плочките със стената, на която бяха залепени. Отново използвах MPI 25, като този път вече се съобразявах със следите от алуминий, които оставя мастара върху плочките.

За фугите се спрахме на три цвята съответстващи на плочките. Не мога да кажа детайли за фугирането, тъй, като то бе изцяло дело на Яна, за което съм безкрайно благодарен.